Мистър Блекмор на 68

     На 14 април Ричи Блекмор стана на 68!
     На рокаджиите няма какво да обяснявам кой е той, или кои са Deep Purple или Rainbow. На останалите просто ще кажа, че този човек започва като студиен музикант (за певци като Том Джонус и Джери Лий Луис) през 60-те години на миналия век. После е един от основателите и китарист на Deep Purple. След това основава Rainbow. А от 1997 година, заедно с 26 години по-младата си жена обикаля света с тяхната Blackmore's Night.

     Преди години, когато бях ученик, бащата на моя съученичка казваше, че в музиката има три велики „Б“-та – Бах, Бетовен и Бийтълс. За мен са четири. Аз съм пристрастен. Заради този човек (и заради момичетата, разбира се) започнах да се уча да свиря на китара. Заради него още в тийнейджърските си години, наред с Deep Purple и Rainbow, прослушах и просвирих предкласика и барок. От него видях, че в тежките китарни рифове могат да бъдат вплитани мелодии от преди няколко века и това да звучи страхотно...
     Това, разбира се, не е достатъчно да го наречете класик. От друга страна почти няма човек, който да не си е тананикал позната мелодия, без непременно да знае, че това е началото на Петата симфония на Бетовен, „Турски марш“ на Моцарт или „Пролет, част първа“ от Годишните времена на Вивалди. По същия начин не е необходимо да знаете, че онзи безумно прост, но завладяващ китарен риф е негов. Независимо дали го чувате от реклама, дали от някой сериал, опит за рекорд на Гинес, японски фолклорен ансамбъл или немски духов оркестър...

     За едни той е звукът на Deep Purple. И наистина без него и маестро Джон Лорд, вечна му памет, от днешния Пърпъл остана само името. За други „истинският“ Ричи е този от „собствения“ Rainbow. И едните и другите не приемат, това което прави в момента с Blackmore's Night. Приемат го като отстъпление и предателство. За разлика от повечето рок-фенове, аз не смятам, че Ричи е изневерил на себе си. Във всичко, което е правил, особено в албумите на Rainbow с Дио, той никога не се е отделял особено от класическата и ренесансовата музика. За някои ще прозвучи кощунствено, но ще кажа, че според мен Blackmore's Night е донякъде по-тих и по-магичен вариант на първия Rainbow. Музиката е все така богата и красива, текстовете все така ни връщат векове назад във времето и от всеки акорд надничат крале и минстрели, вълшебници и вещици, дракони и елфи, замъци и звездни нощи, рицари и техните дами...

     Разбира се, в зависимост от настроението си, често се връщам към неубоздания и първичен Пърпъл от времето на In Rock, Fireball и Machine Head, към тежкия и мистичен Rainbow с Дио и по-лекия и комерсиален с Джо Лин Търнър. Но трябва да приемем, че нищо не е същото и никога вече няма да бъде.
     Преди няколко години плъзна слухът, че Rainbow ще се събере в първоначалният си вариант. Това вече е невъзможно... Deep Purple, за съжаление, също никога вече няма да може да бъде в златният си състав... А и всички те вече са на възраст когато правят каквото пожелаят, без да им се налага да се съобразяват с пазара и чуждото мнение. И явно наистина се чувстват добре с това, което правят – както Гилън и компанията му, наричаща себе си Deep Purple, така и Ричи, на когото вече чуваме гласа и го виждаме усмихнат. Остава да се надяваме, че все по-често ще посяга към белия Стратокастър...