Миналият петък (4.XI) видях заглавие на първа страница „На шопинг с линейка“. Не ми се искаше да вярвам на това, което прочетох във вестника. Потърсих из нета и се оказа, че още новинарски сайтове цитираха същия случай, а вечерта видях и репортажи по бТВ и ТВ7.
Ето накратко фактите: на 24 октомври вечерта Калина Кьосева от столичният квартал Стрелбище се обажда на спешния телефон 112, тъй като майка й Лидия Кьосева (66 г.) припаднала. 40 минути по-късно пристига д-р Диана Радева, педиатър. След прегледа се отправя към кухнята, където на кафе и цигари стои още 20-тина минути. След настоятелните молби на близките на пациентката всички тръгват към ВМА, а по пътя д-р Радева казва на шофьора да спре за да си плати сметката на телефона. Между 10 и 20 минути по-късно (според различните източници) дъщерята на пациентката тръгва да търси докторката и я намира в пробната на магазин за блузки. В крайна сметка линейката пристига във ВМА, където дежурният екип полага всички необходими грижи за пациентката, която, оказва се, е с хипертонична криза. Историята завършва с искрените благодарности на близките на пациентката към д-р Ценков, д-р Маринов, дежурните медсестри и санитари във ВМА.
Ще пропусна емоциите, които този случай провокира в мен, няма да споменавам разгорещените коментари с роднини, приятели и познати, част от които са тясно свързани с лекарската професия. Но искам да кажа защо се забавих с настоящите редове. Не защото първият ми импулс не беше да ги напиша, а защото, за съжаление не вярвам, че нещо ще променя с тях. А и защото от опит знам, че у нас всичко се случва под натиск, бавно и по трудния начин. Все пак случая бе изнесен в самия край на работната седмица и всички, които трябва да вземат отношение по него трябва да се ослушат, ако може пък да си затраят докато всичко се потули и отшуми, ако пък няма да мине номерът да решат как точно да реагират… И въпреки, че, според мен, изчаках достатъчно, никъде не видях официално изявление – нито на сайта на МЗ, нито на сайта на БЛС, нито по медиите. Ако е имало и аз не съм го чул, прочел или видял, моля да бъда извинен. И може да не четете следващите редове. Междувременно, обаче, се случи нещото, което категорично ме накара да ги напиша – пред бТВ проговори самата д-р Радева. Разбира се, беше задължително да се чуе и другата страна по случая. Ето какво каза тя, относно обвиненията, че е оставила пациентката и близките й в линейката докато си плаща телефона: „Вижте сега, това не е нейна работа, къде аз ще бъда. За нея е важно, че е свалено кръвното на майка й. Това не може да бъде неин проблем, дали аз съм отишла в магазина. Аз съм отишла да си платя телефона и тя къде ме издирва си е абсолютно неин проблем. Аз й предлагам да си гледа нейните задължения, да не се занимава с лекарските, да не обяснява кой какво трябва да прави и къде да бъде“. Оставям казаното без коментар. Освен думите на покойния ми баща, че човек е много важно да знае кога да спре…
В цялата суматоха някак между другото останаха няколко факта. Първо за случая се разбра близо две седмици по-късно. Второ се оказа, че това не е първото подобно провинение на въпросната докторка. И трето за всички е ясно, че за този случай нямаше да разберем, ако не беше подадена официална жалба от дъщерята на пациентката. Всичко това, заедно с фактите около случая, както и самият случай повдигат много, много въпроси. И аз искам да ги задам на д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването, на г-жа Десислава Атанасова председател на Комисията по Здравеопазването към Народното Събрание, на д-р Цветан Райчинов председател на Управителният Съвет на Българския Лекарски Съюз, и особено на д-р Милан Миланов, председател на Комисията по Професионална Етика към БЛС. Както и на всички, които се чувстват отговорни за функционирането на здравната система, които се чувстват част от лекарското съсловие и всички нормални граждани, за които този случай не е просто поредната пикантерия от сбъркания ни живот.
Преди да ги задам, нека уточня нещо. Тук не става въпрос за професионалните качества на д-р Радева, тя може да е страхотен специалист; не става въпрос за лекарска грешка и сложен медицински казус, изискващ дълги и сложни професионални експертизи; не става въпрос за (не)правомерно подслушване на лекари със специални разузнавателни средства, докато изпълняват служебните си задължения и проявяват своето „специфично“ чувство за хумор. За какво точно става дума нека всеки сам прецени.
И така… Първо редно ли е д-р Диана Радева да бъде „принудена“ да подаде молба за напускане? Не би ли трябвало, дори и ако сама я е подала, тази молба да бъде отказана и да бъде уволнена дисциплинарно, а случаят да бъде предаден (поне) на БЛС?
Второ – не трябва ли шефовете й да понесат също своята част от отговорността, още повече, щом, оказва се, са знаели и за други подобни изцепки на същата тази д-р Радева?
Трето – какво ще предприеме БЛС след като жалбата на Калина Кьосева е отправена и към него и в чийто устав в Глава втора, чл. 4, ал. 3 се казва, че БЛС изготвя Кодекс за професионална етика на лекарите и упражнява контрол по спазването му, а в ал.5 на същия член – БЛС налага санкциите, предвидени в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Какъв точно контрол е упражнен и какви ще бъдат санкциите за д-р Радева? Ще бъде ли глобена, ще й бъде ли отсъдено публично да се извини на пациентката си и близките й, ще й бъде ли отнето правото да бъде лекар година, месец, седмица, ден?
Четвърто – с какви точно случаи се занимава Комисията по Професионална Етика към БЛС? Случаи като този не са ли точно в нейната компетенцията? Ако „да“, защо мълчи?!!!
Уважаеми дами и господа отговорни фактори, приемам продължаващото ви мълчание като разбираем, по чисто човешки, опит да се отърсите от шока, който предизвиква този случай. Но от височината на позициите, които заемате в обществото, това мълчание е непростимо и говори за друго. Тъй че, или нарушете срамното си мълчание и покажете позицията на организациите, които представлявате, както и своята лична (ако имате такава) или не смейте вече да си отваряте устите. Особено когато става въпрос за морал!
