Отново се случи същото нещастие...
На 26 май, вечерта, в столичния квартал „Надежда“ почина млада жена, очаквайки Бърза помощ. Линейката пристигнала с 40 минути закъснение. Близките на жената обвиняват системата и лекарите. Лекарите се оправдават с липсата на екипи и оборудване. Министерството на здравеопазването взе най-„лесното“ решение - уволни шефа на Бърза помощ. Лекарите от Бърза помощ подадоха оставки в подкрепа на началника си... И на фона на всичко това по радията и телевизионните студия са плъзнали експерти и коментатори. Отново... А повечето от нас, натъжени или безразлични, но обезверени, си казват (отново) „След дъжд качулка“! И бъркат. Подходящата поговорка е „Всяко чудо за три дни“. И разликата между двете поговорки е съществена.
Спомняте ли си за четиригодишното дете, което почина в х-л „Хилтън“, докато, по ирония на съдбата, в една от залите на хотела се провеждаше Първия национален конгрес по спешна медицина? И тогава линейката пристигна без дефибрилатор и с 40 минути закъснение...
Ако напишете в Гугъл „почина заради закъсняла линейка“ ще излязат страховито много резултати. Но да беше само това...
На 28 срещу 29 февруари 2008 г. се запали нощния влак София-Кардам. Загинаха 9 човека и още толкова бяха ранени. Имаше дело, променяха се закони... Последият инцидент с влак беше само преди няколко дни!
На 28 май 2009 г. неизправен автобус помете хора на събор край Ямбол. Медиите, екпертите и коментаторите разнищиха въпроса надълго и нашироко. Днес отново не е проблем да минеш проформа на технически преглед.
На 6 февруари 2012 г. в село Бисер скъсана стена на язовир причини истински потоп. Днес, две години по-късно, все още не е ясно кой точно е собственик на язовира, камо ли да са взети някакви мерки по същество.
За множеството катастрофи с фатален край, причинени от пияни шофьори или шофьори с купени книжки въобще няма да споменавам. Това, обаче, не означава, че и днес не може да си купиш книжка!
Да продължавам ли?
Всички тези примери са все чудеса за по за три дни. Поговориме, потюхкаме се, повдигаме гюрултия и след като тя поотшуми всичко си тръгва постарому.
„След дъжд качулка“ е нещо друго. По този принцип се развива, например, самолетостроенето. И благодарение на него авиотранспорта е най-сигурния транспорт. Колкото и да си добър инженер и авиоконструктор, не можеш да предвидиш всичко. Винаги има възможност нещо да не сработи или Природата, Случая или човешката грешка да роди ситуация, която се е предполагала, че е невъзможна. Но всеки път когато нещо се случи, трябва да вземеш мерки това да не се повтаря. Нищо, че ще е „След дъжд качулка“. След всяка самолетна катастрофа се прави разследване, но истинско разследване. Не рядко от международни екипи. Накрая излиза доклад, но истински доклад. Там, освен рапорт за проведеното разследване и констатация за причините, има и предписания и мерки за предотвратяване на бъдещи такива катастрофи. Но истински предписания и мерки. Които се изпълняват, но се изпълняват наистина. Като резултат всеки по-сериозен проблем или, не дай Боже, катастрофа вече влиза в международния новинарски обмен. Т.е. стават все по-рядко и по-рядко, че чак се превръщат в международна новина.
Ето това е разликата в поговорките. И докато, макар и мокри от дъжд, кръв, високи води или сълзи, предпочитаме да вярваме в чудеса вместо да посягаме към качулката, чудесата ще траят по има-няма три дни. И ще се повтарят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар