неделя, 24 февруари 2013 г.

Каква част от сметките ни за ток отиват в ЕРП-тата?

     Държавата ври и кипи. По телевизии, радиа, вестници и сайтове се лее словоблудство до и над шията и нямам никаво намерение да ставам част от него. Но в целия тоя тътен все по-често чувам думата „национализация“, а когато чувам тази дума, нещо в мене леко започва да настръхва.
     Покойният ми баща ме учеше, че не трябва да се оставям на никого да ме прави на глупак и за всяко нещо да мисля сам и да го проверявам, доколкото мога. А ако не мога, защото човек не разбира от всичко, много внимателно да слушам аргументите на онези, които (предполага се) разбират и защитават различни тези. А след това да помисля върху чутото и да взема решение на кого да повярвам – нещото, което е най-трудно и човек се учи с времето и трупащият се житейски опит...

     Не съм енергиен експерт. Не съм чел договорите с ЕРП-тата. Не познавам кухнята на образуването на цената на тока и не знам формулата, по която това се прави. Допускам (и направо съм сигурен), че тя не изчислява тока по най-коректния и най-добрия начин, но в момента не говоря за това.
     Оставям настрана личните си пристрастия, все пак от моя факултет излизат специалистите в тази област. Имам състуденти, които работят почти навсякъде по веригата – от АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 1“, през ДКЕВР и „Риск Инженеринг“ до фирми проектиращи ВЕИ централи. Разговарял съм с тях, но изводите от тези разговори ще оставя за себе си. Както и наблюденията си отвътре на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ (двете централи са сред клиентите на фирмата, в която работя).
     Не разбирам от политика и социология, но разбирам от числа. И, след като чух от няколко места, че повече от половината от сметките ни за ток отива в ЕРП-тата (даже в една от тях се твърдеше, че частта е 2/3) и единственото решение е те да бъдат национализирани, реших да видя дали това наистина е така. Т.е. каква част от сметката за ток отива при ЕРП-тата и каква в държавата, в лицето на НЕК, ЕСО и т.н. С уточнението, че сумата от сметките са приходи за съответните дружества, с които се покриват дейностите за производство, пренос, разпределение, ремонти, поддръжка, заплати и т.н. И, разбира се, печалба, но тя каква част от прихода е може да каже всяко отделно дружество.
     Приех, че, хубава или лоша, цената е такава каквато пише на сметката за тока. Разтърсих се за стари фактури, и благодарение на жена ми, която пази документите в къщи, стигнах до 2003-та година, с изключение само на 2009-та, чийто фактури явно сме изхвърлили. Извадих по една фактура от всяка година, сканирах ги и ги качвам (слагам ги най-отдолу). Ето какво се получи:

     В периода 2003-2006 (може и по-рано, но за съжаление не пазим фактурите) има само цени за Дневна и Нощна тарифи. Интересното е, че цените за всяка тарифа са две. Истината е, че нямам спомен защо са били по две, но най-вероятно е имало лимит, над който цената се е променяла, с цел пестене на тока или стимулиране на Нощната тарифа. Т.е. над определена граница потребена енергия (в kWh) дневната тарифа става по-скъпа и обратно над определена граница Нощната става по-евтина.
     Тук няма как да се провери каква част от цената е производството и преноса от една страна и разпределението от друга. Също не мога да определя и цената като цяло, защото не знам колко kWh са били лимитите на Дневната и Нощната тарифи.
     От 2007 година във фактурите се появяват две цени - за снабдяване и за разпределение. Цените за снабдяване са две – за Дневна и Нощна тарифа, а за разпределение една. Тук вече може точно да се определи общата цена за потреблението и каква част от нея отива за разпределението.
     От 2011 година (всъщност втората половина на 2010-та) фактурите стават изключително подробни. Тук съвсем точно можем да видим каква част от сметката къде отива. Между другото ми е много странна изненадата на някои телевизионни водещи, за това „колко много неща се плащали извън цената на тока“. Като се абстрахираме от Голямата конспирация (според която тази изненада е доста театрална) и от това, че тока е специфична стока и че преносът и разпределението му са част от цената му, то единственото обяснение за тази изненада е, че 1) или не са плащали ток последните две години и половина или 2) заплатите им са такива, че им е все една колко им е тока и не са разглеждали фактурите.

     И така, за да има някаква съпоставимост между данните и годините преизчислих някакво (фиктивно) потребление по цените за всяка една година. Приех потребление 300 kWh и проиграх три варианта – веднъж Дневното потребление е по-високо от Нощното (q=180/120=1,5), втори път Нощното е по-високо от Дневното (q=120/180=0,7), и накрая – двете са равни (q=150/150=1,0). Накрая осредних трите резултата.
     Тук са изчисленията. А резултатите са, че от както е въведена различна цена за снабдяване и разпределение дела на ЕРП-тата с всяка година пада. За 2007 година – 57,77% от общата сметка, а по цените от 1 юли 2012 г. – 31,99%. Възможните обяснения за това са две. Първото е, че въпреки монополното си положение, частните дружеста все пак оптимизират дейността си, намаляват разходите си и повишават ефективността си. Второто е, че държавата става все по-неефективна и повишава разходи. А твърде вероятно се вкарват и разходи, които (почти) нямат общо с цената на потребената енергия. Най-вероятно истината е смесица от двете...

Червено: средна стойност; Жълто: Дневна > Нощна;
Черно: Дневна < Нощна; Зелено: Дневна = Нощна

     И тук искам да изясня няколко неща. Първо, не съм адвокат на когото и да е. Факт е обаче, че ЕРП-тата получиха една изключително амортизирана и морално остаряла разпределителна система. Осъвременяването и поддръжката ù (нови кабелни трасета, електромери, трафопостове и т.н.) струват пари. Възстановяването на непрекъснато открадваните кабели – също. Ако ЕРП-тата надуват разходите си държавния контрол, в лицето на ДКЕВР, НАП и т.н., трябва да вземат съответните мерки. Но не стихийно, кампанийно, показно и назидателно, като наказателни акции, а така както трябва да се контролират всички нормални фирми – и производителите, и търговците, и телевизиите, и банките, и хранителните вериги, и кабелните оператори, и мобилните оператори, и кварталните бакалии, и каквото се сетите!
     Второ, ЕРП-тата по същество са наистина монополи. На хартия обаче, влизането им на пазара беше първата стъпка към преминаването ни към свободен пазар на електроенергия. Втората стъпка е (доколкото знам) през 2015-та, само след две години, да освободим цените и всеки да има изборът да купува от където иска. Страхувам се, обаче, че нашите политици пропиляха последните десет години и когато това се случи, цените ще скочат и то не с процент, два или три... А когато и това се случи, просто ме е страх да се замисля какво ще последва...
     И трето, наистина ли някой мисли, че ако разпределението на електроенергия отново мине в ръцете на държавата, под шапката на НЕК например, или в нов субект, създаден специално за целта, цената ще падне?! Наистина ли някой си мисли, че контролът ще е по-добър когато държавата контролира сама себе си, а не частната компания, която не рядко се превръща в удобния виновен?!
     И последно, но всъщност най-важното е, че най-големият ни проблем, основният ни проблем, истинският ни проблем е, че ставаме все по-бедни и независимо колко струва и ще струва тока ще ни става все по-трудно да го плащаме!

     А ето ги и фактурите за ток по години:

Фактура за 2003 г.

Фактура за 2004 г.

Фактура за 2005 г.


Фактура за 2006 г.

Фактура за 2007 г.

Фактура за 2008 г.

Фактура за 2010 г.

Фактура за 2011 г.

Фактура за 2012 г.

Фактура за 2013 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар