Тази седмица си отиде Джон Лорд – един
от основателите на Deep Purple, страхотен пианист и кийбордист. И
композитор, какъвто в съвременната музика друг няма.
Дълги години той беше една от емблемите
на тежкия рок. Но една от малкото, които не бяха с микрофон или гриф в ръка.
Той не се вписваше в клишетата на музикалните критици. Беше богат, колоритен и
разнообразен. Един в Deep Purple, друг в Whitesnake, трети в Paice,
Ashton & Lord и съвсем различен в собствените си проекти...
Сега е модерно групите да правят нови
оркестрови аранжименти на песните си. За разлика от тях той не преработваше, а
пишеше музика за симфонични оркестри. И вкарваше инструменти и партии съвсем
нетипични за тях. Затова и, според мен, друг такъв композитор в съвременната
музика няма. Не съм специалист, но така мисля...
Освен страхотен музикант, тези, които са
го познавали и са работили с него, казват, че е и страхотен човек. Един от
последните джентълмени. От онези истинските, английските...
Почивай в мир, Джон...
Класиката на Deep Purple „Lazy“,
която ме запали по твърдия рок
Един от любимите ми самостоятелни албуми на Джон Лорд -
„Durham Concerto“, 2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар